На 10 февруари в Париж се открива „Срещата на върха за действия в областта на AI“. Очакваше се тя да събере най-малко сто държавни и правителствени ръководители, включително представители на Съединените щати и Китай, заедно с членове на гражданското общество и ръководители на високотехнологични компании, специализирани в AI. Сред известните участници, за които съобщава Le Monde, са Elon Musk, Sam Altman (OpenAI) и Sundar Pichai. Регламентът ще бъде въвеждан постепенно, като ще има дебати и евентуални възражения относно начина на прилагането му.
На 2 февруари Европейският съюз официално обнародва регламента за AI, с което въведе първото в света всеобхватно международно законодателство за AI, известно най-вече като Законодателния акт на ЕС за AI.
В тази връзка регулаторните органи най-вероятно ще повдигнат по време на срещата въпроса как регламентът засяга дейността на разработчиците и потребителите на AI. Окончателната версия на регламента за AI беше приета с мнозинство в Европейския парламент на 13 март 2024 г. с 523 гласа „за“, 46 „против“ и 49 „въздържал се“. Документът беше съгласуван още през декември 2023 г. с Европейската комисия и държавите — членки на ЕС. Според съобщение на Европейския парламент той цели да защити „основните права, демокрацията, върховенството на закона и екологичната устойчивост от високорисков AI“, като същевременно насърчава иновациите и укрепва водещата позиция на Европа в тази област.
Следователно това е законодателен акт, а не директива. Това означава, че той има пряко действие в рамките на Европейския съюз. Като важен елемент за всички субекти, които разработват или внедряват AI в своята стопанска дейност, агенция Eesti Firma предлага услуги като правни и корпоративни консултации на пазарите на криптоактиви, изкуствен интелект и всички останали видове цифрови активи.
Законодателният акт за AI: основни забрани и изключения
Някои приложения на AI са изцяло забранени съгласно Законодателния акт за AI. Сред най-съществените ограничения е забраната за масово биометрично наблюдение в реално време. Други приложения на AI попадат в различни рискови категории — от нисък до висок риск — на които съответстват различни изисквания за безопасност и прозрачност.
От 2 февруари правилата на ЕС забраняват системи с AI, които представляват „неприемлив риск“ за сигурността и правата на хората. Предвидени са изключения по съображения за национална сигурност.
По-конкретно са забранени програмите, които оценяват социалното поведение на хората и им дават „точки“. Подобна система за социално оценяване, използвана в Китай за награждаване или санкциониране на гражданите в зависимост от поведението им, вече е забранена в ЕС.
На работните места и в образователните институции също са забранени технологиите за разпознаване на емоции, управлявани от AI. Забранени са и системите с AI, които използват подвеждащи методи за манипулиране на поведението, особено на деца. Например не се допускат говорещи играчки, които могат да насърчават децата да извършват опасни действия.
Сред системите, които се възползват от уязвими лица, са автоматизираните обаждания (Robo-Calls), които потенциално могат да бъдат използвани за измами срещу възрастни хора.
Разпознаването на лица като цяло е забранено на обществени места, но системата може да се използва от правоприлагащите органи при разследване на тежки престъпления, по-специално трафик на хора и тероризъм. Според Caterina Rodelli, анализатор по политиките на ЕС в глобалната правозащитна организация Access Now, това изключение не е задоволително. Тя описва ситуацията с думите: „Ако една забрана допуска изключения, тя вече не е забрана“, според Euronews.
Оценка на риска съгласно регламента на ЕС за AI
Компаниите, които разработват или използват AI, трябва да оценяват нивата на риск на своите системи и да предприемат необходимите мерки за осигуряване на съответствие с правните норми. Европейската комисия настоява, че регламентът няма за цел да възпрепятства иновациите, а да направи AI безопасен и прозрачен. В резултат на това доставчиците на AI трябва да гарантират, че всички участници в разработването и експлоатацията на подобни системи притежават достатъчни „компетентности в областта на AI“.
Неспазването на Законодателния акт за AI ще се наказва с глоби до €35 милиона или 7% от световния годишен оборот на компанията — в зависимост от това коя сума е по-висока — според конкретното нарушение и мащаба на дейността на компанията. Това надхвърля максималните санкции по Общия регламент на ЕС относно защитата на данните, който ограничава глобите до €20 милиона или 4% от световния годишен оборот.
Критики и предупреждения
Tasos Stampelos, ръководител на отдела за публични политики и взаимодействие с институциите на ЕС в Mozilla, по-рано заяви пред CNBC, че макар законът да „не е съвършен“, той е „много необходим“.
„Важно е да се разбере, че Законодателният акт за AI е преди всичко законодателство за безопасността на продуктите“, заяви Stampelos по време на конференция, организирана от CNBC. „Както се случи с разпоредбите за безопасност, приемането на закон не означава, че процесът е приключил. Ще последват редица допълнителни мерки и разяснения.“
„Понастоящем спазването на закона ще зависи от стандартите, насоките, вторичното законодателство и свързаните с тях инструменти като цяло, които в бъдеще ще определят какво всъщност означава съответствие“, добави той.
Критики отправя и браншовата асоциация Bitkom: според нейните представители новият закон не е ясно формулиран, а законодателите са наложили строги изисквания и кратки срокове, без да са си „написали домашното“. Компаниите са оставени сами да се справят с правните рискове, заяви Susanne Demel, член на управителния съвет на Bitkom. Докато САЩ инвестират стотици милиарди в AI, а Китай работи върху мощни езикови модели, Demel е убедена, че „Германия и ЕС поставят пречки пред разработчиците“.
Председателят на Европейската комисия Ursula von der Leyen и председателят на Европейската централна банка Christine Lagarde засилиха усещането за криза със съвместна публикация в блог, в която предупредиха, че конкурентоспособността на Европа в областта на AI е застрашена. „Докато светът преживява революция в областта на AI, ЕС рискува да изостане“, заявиха те.
Различни подходи — ЕС срещу САЩ при Donald Trump
Междувременно, на фона на европейското регулиране, правителството на САЩ избра съвсем различен подход в началото на втория мандат на Donald Trump през януари 2025 г. Неговата администрация допълнително разхлаби и без това слабия контрол, като отмени предишни изпълнителни заповеди и популяризира инвестиции за милиарди от технологичния сектор.
Белият дом обяви старта на инфраструктурния проект „Stargate“ с общ размер на инвестициите до $500 милиарда в рамките на четири години. Средствата ще бъдат инвестирани в изграждането на центрове за данни и други компоненти на инфраструктурата за AI. Donald Trump подчерта, че „всичко това се случва тук, в Америка“, и обеща да представи подробния „План за действие в областта на AI“ през следващите 180 дни.
Анализаторите отбелязват, че основната цел на новата американска стратегия е да укрепи доминиращата позиция на САЩ в областта на AI. Експертите смятат, че различните подходи на ЕС и САЩ ще имат дългосрочни последици за световната надпревара в областта на AI. Днес САЩ са водещи в научните изследвания и инвестициите благодарение на технологични гиганти като Google, Meta, Apple и OpenAI. Китай заема второ място и бързо разширява възможностите си в областта на AI. Докато САЩ се съсредоточават върху развитието на IT сектора и националните интереси, Европа се придържа към строги регулации и защита на потребителите.
Следователно бъдещето на глобалното управление на AI остава несигурно. Докато ЕС се стреми да защити иновациите чрез подробно регулиране на риска и прозрачност, САЩ следват стратегия за свеждане до минимум на пречките пред бизнеса. Наблюдателите подчертават, че балансът между безопасността и иновациите ще определи ролята на AI в икономиката и обществото през следващите години.
